Моята история е за едно момче, което се срещнало с баща си. Срещата сама по себе си е много необикновена, защото момчето не било виждало баща си от седем-осем години. Причината е, че бащата ги бил оставил когато били много млади и малки. Момчето искаше да види толкова много баща си, за да го попита [...]
Историята на Стефан Касев
Моят персонаж Андрей Митев извършваше основни движения с дясната си ръка. Напред-назад, напред-назад. Тези интензивни движения накараха ръката му да се стегне. Механични, повтаряеми. Способни да опишете машините с тях. Но важното е, че той беше в стаята на сина си.
Четиринайсет годишен пубер, с много пъпки по лицето и облепени стени с [...]
Когато с един много скъп на сърцето ми човек обсъждахмe каква ще е темата на Лигата тази вечер, той каза:
- Ох, ти енциклопедия си издала по грешки. Не е честно да говориш.
Имам два развода. Тоест имам две победи по презумпция. Но това е една друга тема. Сещам се за една история. Много е гадно, [...]
Преди няколко дни един приятел ми звъни и казва:
- Брато, хайде да звъннем на хората, да се съберем и да избухнем на някое яко черно парти!
- Аре!
Речено сторено. Още на другата вечер бяхме в тях. Започнахме черното парти, но в последствие трябваше да го преместим, защото всеки изпита нужда да изпита силната [...]
Историята на Люси Сетиян спечели наградата за Най-секси разказ на тема “Страх от…” през януари.
Като „зелен” човек пътувам най-вече с градски транспорт. Така беше и в този вледеняващ летен следобед, когато се прибирах към квартирата си в кв. „Кройцберг”. Качих се в метрото, настаних се най-спокойно на свободното място до едно от [...]
Всеки има собствена история за себе си, за другите, за малките и големите неща. Всъщност светът ни е пълен с истории, които чакат да бъдат разказани. Ако го направим, нашата история може да стане история и на други хора.
Лигата на разказвачите: всяка последна сряда от месеца.
Преди около една година бяха на скалистия морски бряг. Седях в една порутена кръчма и си поръчах ракия с малини. Донесоха ми ракия с малини, но докато пиех много ракии малините изсъхнаха пред мен. В пиянски унес съм ги блъснал настрани. Та сега, една година по-късно, реших да отида да видя дали изсъхналите малини не са поникнали и дали там не ме чака някой храст. Върнах се в същата кръчма. Кръчмата беше странно пуста. Помислих, че барманката се е скрила някъде под бара. На моята маса седеше един-единствен човек, един старец. Приближих се към него, беше почти грохнал. Попитах го:
- Дядо на колко си години?
Той каза:
- На една година.
Попитах:
- Поръчал ли си си нещо?
Той каза:
- Да, преди една година.
- И защо не ти е донесено още питието?
- Ами, каза той, сервитьорката отиде да бере аспержи за една година в Англия. Попитах го:
- Каква е тая сервитьорка, която е отишла да бере аспержи за една година в Англия? Той каза:
- Тя беше първа година английска филология и отиде на студентска бригада в очакване, че след като не си беше взела няколко изпита, междувременно професорите ще умрат.
Реших да сменя темата. Попитах го:
- Дядо какво пиеш?
Той каза:
- Едногодишна ракия.
- Добре, защо не ти е донесена?
- Собственикът каза, че няма едногодишна и аз му казах, че ще почакам.
- И какво направи собственикът?
- Ами, отиде в бюрото за безработни за една година.Тогава реших да отида да видя какво става. Да видя дали в действителност има такова нещо като едногодишна ракия. Отидох зад бара. Нямаше приклекнала барманка, но имаше буре. Ракията беше наистина отлежала. Налях и се понесох обратно към масата. Старецът го нямаше. В изненадата си извиках:
- Бре, къде ми е изчезнал старецът!?
В това време иззад масата се надигна една едногодишна малина и каза:
- Аз съм твоят старец, едногодишен старец-малина.
| M | T | W | T | F | S | S |
|---|---|---|---|---|---|---|
| « Sep | ||||||
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | |
| 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 |
| 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
| 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 |
| 28 | 29 | 30 | 31 | |||
